Превключила съм си командите на „разум“,
претеглям всяка нова покана.
Думите благи ми звучат някак празно –
само черупки кухи останаха.
Натроших ги яростно, разбих ги на прах.
Разпилях ги по поетия път.
Така само нозете ми ще стенат от тях
ако прободат ме и закървя.
Но сърцето остава далеч, незасегнато.
Всяка атака отива нахалост.
А душата все още си търси потребното,
но…
останах без капчица жалост.
.
