Минават секундите, минутите, часовете. Минават седмиците, месеците, годините.
Но това, което никога няма да отмине, е мисълта, уважението, привързаността. Те преминават отвъд, събарят стени, преодоляват всяка граница на времето и поддържат топла, дълбока, обгръщаща те светлина. Не съществува никакво къде, как или кога. Също като вятъра е – не можеш да го видиш, да го докоснеш, да го вкусиш. Но можеш да го почувстваш, разбереш, възприемеш. Отношението.
.
