„Има толкова пътища, колкото различни души.“ /Р. Пърсиг/
…
и добре, че има кръстопътища,
че да се срещаме,
да се сливаме,
да вървим редом,
да размесваме пясъка си
и като се разделяме
да отнасяме частица от другите
със себе си –
оставайки винаги същите,
но все пак различни –
сами,
но не и самотни.
.
