Моля!

Моля! …
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно.
Като липсващи дири, покрити от сняг.

Не оставяй да чака Надеждата,
щом не е първата, а последната…

.