Време на времето. Даваме.
А то взема ли, взема… Не връща.
Само към себе си задлъжняваме –
душите в чакални превръщаме.
Кога ще дойде мигът подходящ
или ще затихне ни болката,
кога ли ще забравим това,
което нащърбва ни погледа.
Виртуозно живота избягваме,
отмервайки неумело минутите.
Неусетно се самонаказваме
на самотно безпътие.
.
