Бих искала да те изслушам.
Но не правя нищо друго,
освен да се губя в мълчанието ти.
Така непроницаемо, така плътно.
Огледал(н)о.
Виждам мислите си върху него
как се изписват бавно, с калиграфията
на търпението.
Нежни са. Красиви и топли.
Остри като истината, която съдържат.
Меки като чувствата, които изразяват.
Неизказани.
И неизтриваеми.
Но не заместват твоите.
Само искат да се вплетат с тях в едно единно трептене.
Възможно ли е да ти липсва нещо, което не познаваш?
Така бих искала да те изслушам…
.
