А нощите ти? Нощите ти как са?
Сънят ти бяга ли по ресните на клепките,
за да се спре в крайчеца на окото,
преди да се търкулне изгубен в някоя сълза?
Или тежестта на деня и мислите
ги затварят плътно,
слепи дори за вълшебството на Морфей
и оставаш безпаметен до сутринта?
Носи ли ти отмора нощта?
Приютява ли те нечия прегръдка? Удовлетворен ли си на края на деня,
тъй че благодарността да изпълни нощта ти?
Луната ти е компания в самотата на будните часове
или ласкаво те облива с лъчите си и ти се любува спящ?….
А може би имаш от всичко това по малко?
И кой знае какво още има в твоите нощи…
Нека да са спокойни, тихи и упойващи. Като аромат на обич.
Лека нощ, Любов!
.
