Запалих свещ, в очакване на теб,
на масата приготвена за двама.
Извиках и на разговор експерт –
търпението, знам че е голямо.
Не исках друга музика за фон –
достатъчен ми бе гласа ти в мен,
с любимите ми тембър, тон,
останали от онзи минал ден.
Удобно седнах, в пламъка се взрях
и времето се сля със хоризонта,
безкрайна ивица незнаен бряг –
очите ми, с вълни бездомни.
Без прѝстана на твоите пръсти,
сълзите губеха се в тишината.
Търпението – пое към вкъщи
и ме погълна нищото във мрака.
Свещта угасна. Нова ти запалих.
След нея още колко, нямам спомен.
От масата олтар за теб направих –
както изпращат любимите на помен.
След туй разчистих стаята, душата.
Да чакам призраци – не го умея.
Ще дойде някой със сърце в ръката,
пак влюбена ще съм…
А другото ще преживея.
.
